weltschmerz (Лора)
29 26
2.02.2008 г., 20:36 ч.

Самотна по премълчаване 

  Поезия » Бели стихове
972 0 5

Разбули цялата енигма - еднозначно,

не видя стигмата в очите ми - прозрачна.

Не плача - не е вярвам в отчаянието,

да съм искрена - само това остана.

Не е химера твоят отказ, тъй очакван,

не съм сама - самотна съм по премълчаване.

С всеки залез умирам - безсмислено,

и раждам се с утрото - неистово.

И преди улиците бяха нещастни,

че никой с тях не споделя красивото,

а само ги мачкат и мачкат до свикване.

И преди стаята ми се сърдеше,

че е празна - от необичане.

Да, и преди виждах черно-бяло,

но ти открадна безсмъртното… в мислите.

© Лора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За малко да те пропусна,заради английското заглавие...Харесва ми как пишеш...Поздравления!!!
  • Толкова е хубаво!...самотна по премълчаване...
    допадна ми чувството и душевността.
    с обич , Лора.
  • съжалявам,че чак сега прочитам този стих,прекрасен е!страшно ми хареса,кара те да се замислиш...
  • Weißt du wie es ist,jede Nacht zu sterben,um Morgen wieder leben zu müssen?Weißt du wie es ist,allein in der Dunkelheit zu wandern,ohne das dich jemand bemerkt?Дерзай,weltschmerz
  • Прочетох и други Ваши стихове и съм очарован - много ми харесаха.
    Но... дали под "стигма" и двамата разбираме - петно, като опетнен, петно на греха, нещо укорително и пр. Това не е критика. Стиховете са прекрасни...
Предложения
: ??:??