Една сутрин се събудих
и осъзнах, че не си до мен.
Лежах във леглото и те жадувах,
обгърната в черен, студен сатен.
Сълзите ми се пързаляха по него,
мечтите ми играеха с моята тъга.
Очите ми те търсиха край леглото,
но надеждата беше лъжа.
Търсих твоята целувка,
която не получих през нощта.
Направих за двама закуска,
но осъзнах, че съм сама.
© Елица Малева Всички права запазени