Една самотна вълна се разби в скалата...
след нея последваха други...
Под нощната светлина на Луната,
под песните тихи на щурците...
Аз боса стоях на брега и си мислех
колко самотна била е вълната...
която с порива на дивия вятър
излезе за разтуха на брега...
и отмина...
Тази нощ вълната вече не се върна...
не тя - а други мънички вълнички...
след нея всичко в студ и самота посърна... ...