2.03.2018 г., 0:44 ч.  

Самотни кокичета 

  Поезия » Любовна
770 16 30
Под тази тиха белота,
премръзнала, но оцеляла,
живеят топлите лета...
Но тя за любовта е цяла.
Живее мраз над топлота –
една сезонно сътворена маска.
Над нея съхранените гнезда:
без птици – са криле без ласки.
А ние с теб, протягаме ръце
в копнежа си да превърнем
двете си сърца – в едно сърце!
Преди спомен тих да ни прегърне... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Предложения
: ??:??