fantboy94 (Иван Бодуров)
100 207
30.12.2017 г., 13:03 ч.

Самотник 

  Поезия
1731 6 8

По струните на арфата се движда

и тъжна музика звучи, 

сърцето като в горска хижа, 

в черна самота тъжи. 

 

Душата тихомълком обитава, 

старите и мръсни стай, 

в търсене на своята октава, 

и своя мелодичен рай. 

 

По силата на вятъра се нося, 

търся своята мечта, 

готов и устремен да прося, 

само да се сбъдне тя. 

 

По улиците болен крача, 

търся своята съдба, 

 но там под сянката на здрача, 

пак потъвам в самота. 

 

Защото ти ме изостави, 

зарад друг ме нарани, 

замина си и ме забрави, 

любовта ни разруши. 

 

Една ли боже, две ли бяха, 

годините на любовта ни, 

две сърца в едно горяха

и роди се дъщеря ни. 

 

Сега сте там далеч от мене, 

обичани от някой друг, 

сърцето ми не спря да стене, 

точно в мене, ето тук. 

 

Чуй ме сърце, ти си едно,

спри да тъжиш до забрава, 

слънцето виж и то е само, 

но не спира света да огрява. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Иван Бодуров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно, затрогващо, прекрасно! Финалът е невероятен!
  • Благодаря за хубавия коментар който ме зареди с изключително позитивна емоция, Галя, благодаря...
  • Да превърнеш болката в искряща от любов поезия, това е утвърждаващата философия на истинските творци, които не се самосъжаляват а с творчеството си даряват жизнеутвърждаваща любов, така, както слънцето ни дарява светлина. Безусловно. Адмирации за автора!!!
  • Дано дайдат скоро хубави моменти за теб!!
  • Дам, благодаря ви за споделеното мнение!
  • Прекрасен финал! Това е истината! Любовта е винаги там, в сърцето, дори когато мислим, че сме я изгубили...
  • Като стон. Много силно и въздействащо написано.
  • Много тъжно и боли.. Трябват сили да се изправи човек и да продължи напред.
Предложения
: ??:??