Влачи се той по стената,
надран от съдбата.
Препуска с ролерите сам -
без да го е срам.
А всички фигури с очи слепи и души празни
сочат го и гледат го, шепнат: "той е наркоман"!
Неговата цел е не да бъде разбран,
до сърцето си носи пакет голям.
Препуска насълзен и бесен,
а луната следи го по пътя тъмен и тесен.
- "Какво от мен ти искаш", промълвя той
- "Не се давам без бой"!
Целта е близо, но все пак далече,
пред очите му джунгла, в ръката му мачете...
Какво му остава, да гледа напред? -
прозорците чупят му наред.
Воинът пред никого не ще коленичи,
с глава висока и душа горда,
сам той посича грешната орда...
Доведе рицарят войната дълга и жестока, до край,
сега тихо, с очи големи, чака да отлети към своя рай...