21.03.2007 г., 21:25 ч.
САМОТНО
САМОТНО
Животът ми да беше чаша с вино,
на малки глътки бих го пил с приятел.
Понякога е приказно невинна,
но страшна на моменти самотата…
Онази самота, която има
докосвания с поглед или с лакът
в човешкия поток, а няма име;
която дръпва щорите и чака…
Как лесничко успяхме да я пуснем
да зъзне във леглата на уюта.
Пленени от разпятия изкуствени,
телата ни там бавно ще се срутят…
И кой ли е измислил мъдреците,
които с боговете разговарят,
щом толкоз мъдрост има в нас самите,
че от излишък насаме си я изгаряме!…
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Така е, Ивайло! Благодаря ти от сърце! Самотата е относително нещо!... Човек може да бъде безкрайно сам и сред тълпи от хора, и сред постоянно присъствие около себе си!... Пожелавам ти много споделена любов!
-
Любовта e отдаванe! Самотата - изпитаниe! И най-силния дух e СЛАБ прeд самотата! Поздрав за стиха! 6+!
-
Благодаря, Стояна! А ти си добър разказвач! Добре си преплела идеята с фабулата. Интересно хрумване и добро попадение! Пиши!
-
Отличен стих! Много ми хареса! Поздрави!
-
Вераятно всички са в щастието си (ако ги споходи) еднакво щастливи, но всеки си е самотен по своему, Гера.
Малко на Толстой отива работата, ама си е така... -
И защо си самотен?
-
Не във всичко може да има романтика, драга Таня!... Попитай някой самотник колко му е романтично...
-
щом толкоз мъдрост има в нас самите,
че от излишък насаме си я изгаряме!…
Много хубав стих!
Браво!
-
Благодаря ви, приятели!
-
Текста ти е по- мъдър от мъдростта на мъдреците! Поздрав!
-
Браво!
Харесва ми как пишеш!
Продължавам да те чета! -
Поздрав, Ванилине!
-
Тъжно и точно. Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
