25.04.2019 г., 12:37 ч.
Самотно стихотворение
Пустотата в душата е сън
до днес забравен.
Пустотата в душата е миг,
от красотата изоставен...
И пусто е мойто сърце,
във него се никой не врича.
Забравило е топлината на чифт ръце,
безмилостно се скита
И туй сърце така ридае скришом,
нечута е зелената тъга,
която и до днес из сънищата скита,
безспорно все се моли тя, ...
до днес забравен.
Пустотата в душата е миг,
от красотата изоставен...
И пусто е мойто сърце,
във него се никой не врича.
Забравило е топлината на чифт ръце,
безмилостно се скита
И туй сърце така ридае скришом,
нечута е зелената тъга,
която и до днес из сънищата скита,
безспорно все се моли тя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Синьо момиче Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
