От колко ли години самотно стоиш
и тъжно гледаш към небето?
Минувачите навярно ти броиш
и чакаш да се случи нещо.
Дали познаваш цялото село?
Тревожат ли те хората?
Защо клони унило си свело,
нима наранил те е пожарът?
Чуваш ли птиците песнопойни?
Четеш ли мислите на хората,
които, често неспокойни,
идват да се сгушат в зелената ти корона?
Кой би могъл да знае? - Ти все така мълчиш!
Само до пътя си стоиш
и гледаш как всеки минава
и за кратко при тебе отсяда.
© Пролетното момиче Всички права запазени