Да си фигура
брадата
и рогата
и в играта,
и ухажвана,
и важна,
и обществена
позната,
с твърдият си череп,
воля,
с политическите роли,
символ често да си даже,
на какво ли,
не е важно,
просто: да си символ,
да напомняш знаме,
ту развяно,
ту прибрано,
ту презряно -
смачкано
подобно шлифер,
на човеща до кофите,
прекроено от кюлоти,
прашки всякакви,
превръзки
и якички
от въшкарници
войнишки...

Тъй де,
важното е да си
символ,
и да се катериш,
ако може,
за банан,
безбожна
суета...

е днес таланта
да си личност,
ти твърдиш,
а някога
твърдеше:
"Стига ми
да съм обичан!"