Саркастично за кризата на поета

14.03.2007 г., 23:15 ч.

Поезия

1262 0 3

Това е моето стихотворение
за липсата на вдъхновение.
Че все едни и същи думи
разтягат се като локуми.
Че няма нищо уникално,
различно, истинско,кристално...
Че римата не е божествена,
а куха и със зор наместена.
Че птиците и любовта
са само поза и лъжа!
Че тези фрази-плетеници
не са милувки, а плесници. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Саркастично за кризата на поета

Искате да прочетете повече?

Предложения