Настана зима, вън е бяло и лъжовно...
Западаха снежинките - килим направиха, като листа през есента...
А, пламъкът от огън върху клон със пукот
добави нови въглени в жарта...
Усмихнаха се двама млади!
Момче, момиче... Падаща звезда!
За всяко нещо има време, казват края идел,
но не и ако двама вярват в нещо по-възвишено и от смъртта...‎
Дори, когато няма я – Ти я повикай!
И претворявай образа ù, облечен във въздишки и копнежи...
Дори, когато слънцето от срам, че се заглежда се покрие,
когато пък луната се покаже то да спре и да я забележи...‎ ...