3.02.2018 г., 19:10 ч.

Saudade 

  Поезия » Любовна
1431 4 11

 

Научих се да чакам с чаша вино
това, което вече е отминало
и то – без даже да се случи.
Да помня без да дишам се научих,
да бъда жар в огнището изстинало

 

и никой да не топля. Искам себе си
в студа на тази чаша да удавя,
където още плува част от тебе,
в която ти кръвта си си оставил,
където съм ти близка и потребна.

 

Но тази тъмна течност не успява
да спре труса от стъпките на дявола,
експлозиите – твоето безумство
и моето, което съм ти дала
във пламналата плът на думите.

 

И вместо по-пияна, ставам трезва
от блясъка на хаоса, от истината:
Ти няма, просто няма да изчезнеш
и няма начин друг да се заситя,
освен да пия спомена за бездната.

 

 

© Nelly Staneva Всички права запазени

Здравейте, аз съм нов поет в Откровения и с това произведение се включвам директно в най-хубавото предизвикателство. Благодаря за четенето, любов (и малко тъга) за всички. 

Ако е позволено, бих искала да добавя тук линк към сайта ми, където има много подобно творчество. 

 

http://www.nellystaneva.com

 

Произведението е участник в конкурса:

Вино и любов »

11 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??