Какво не преживява майката Земя,

какво не изживява майчицата клета,

да гледа как човешката ламя

я пълни с кръв и сълзите валят

в пръстта, от мъките обзета.

Повехнали, надгробните цветя

да ги полюшва мъртъв полъх,

димът да се разхожда в запустелите поля

насред останки и неистината гола!

Смълчани буци, напукани от завладяващ смут,

настанил се неусетно изведнъж,

се претъркулват, вдъхват мирис на барут

и впиват взор във сляпото небе за капка дъжд.

Далечен плач криле разперва,

да дири своя си безрадостен простор,

листата пожълтели потреперват

под ехото на долетял минор.

А ти, човеко друг, стани да видиш,

широко отвори очи,

в прегръдката на истина хвани Земята

и знай, където и да идеш,

гнойните ѝ рани заличи!

Реки от зло и подлеци във армии,

а ти със своята повеля

срещу тандема див и уродлив.

Подлеца ти не трябва да го стреляш,

подлеца трябва да го ровиш жив!

Пред тебе ще изскочи звяр в човешка кожа,

той иска своето и то е всичко,

но твоята победа ти ще му предложиш,

под нея страх в окови,

в окови и безропотното ничком!

Пътят ти ще бъде труден, страшен,

хищни птици ще връхлитат върху теб,

остри зъбери, бездънни ями ще те плашат,

очи в очи със дяволски вертеп.

Но пътят е един, за тебе друг не може и да има,

вървиш напред, сечеш със своя меч,

обезглавяш мъртвото в таз човешка зима,

развяваш знамето на новата човешка реч!

гр. София, 11.07.2015г.и