17.08.2020 г., 9:41 ч.  

Сблъсъкът 

  Поезия
610 6 7

Спомените силно се сгъстяват,

миналото прелез приближава.

Втъкнат вероломен пръст човешки

бавно бариерите повдига.

 

Точи се колоната сънливо,

влачи набелязана опашка.

Свирката надува нямо кино,

въздухът студено се поклаща.

 

Сблъсъкът на сенките е близо,

сънотворното долива тайни.

Съдбоносно релсите потракват,

стряскаща колизия вещаят.

 

Пламъкът превива тленно тяло,

гасне на свещта фитилът тънък.

Врязва се в кервана неизбежно

влакът, за греха отдавна пратен.

 

 

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И за мен беше удоволствие, Ники!
  • Много образен стих!
    Прочетох с голямо удоволствие!
  • Съвсем съзнателно избегнах римата, за да се усеща напрежението, чудех се дали ще ви допадне в този вид. Беше ми по-важен смисълът, почувствали сте го и вие. Много ме зарадвахте с присъствието си.
  • Щом някой неправилно вдига бариерата, сблъсъка е неизбежен и ако всичко това е от човешка ръка удара е страхотен!
  • Приятно и внушаващо определени идеи.
  • Образно, иносказателно и...Специални поздрави!🌹
    Дано семафорите на живота и любовта успеят да предотвратят сблъсъка!🙏
  • Днес ти си моят фаворит, Светулче!👏💕 Такъв огромен алегоричен замисъл има в това твое стихотворение, очарова ме!🌹🌹🌹
Предложения
: ??:??