Спомените силно се сгъстяват,
миналото прелез приближава.
Втъкнат вероломен пръст човешки
бавно бариерите повдига.
Точи се колоната сънливо,
влачи набелязана опашка.
Свирката надува нямо кино,
въздухът студено се поклаща.
Сблъсъкът на сенките е близо,
сънотворното долива тайни.
Съдбоносно релсите потракват,
стряскаща колизия вещаят.
Пламъкът превива тленно тяло,
гасне на свещта фитилът тънък.
Врязва се в кервана неизбежно
влакът, за греха отдавна пратен.
© Светличка Всички права запазени