Обещах! Да ти бъда... приятел!
Беше трудно - но казах си: Е!
Ще покълнат напролет житата,
като радост в Животеца клет!
И ще седнем. На чаша Мартини,
Хей така - за минутки. Без цел.
Матинѐ, преди после Градината,
да е точка - в която ще спреш.
А пък аз ще те гледам виновно,
като свършило глупост - Хлапе,
изумено от страшната сложност,
да пристъпваш по тънкия лед, ...