Млад поет съм, творя и обичам да чувам
как човекът сърдечно е сторил добро.
Нося тиха душа и от жлъч се страхувам –
тази подла змия върху детско легло! 

Млад поет съм – сълза върху длани желани
на жена, разлюляла с усмивка съня.
Любовта ѝ – луна, сетен стон океанен –
ме дарява с готови за по̀лет крила.

Като остра игла, се забиваш дълбоко
и те помня – дори да избягам далеч.
Ти си мислиш, че моята дума е стока?
Не поставяй загадки пред мъжката реч.

Ти сърцето ми свито в багажа си взе го
и си тръгваш с поредния есенен гръм.
Не оставяй парфюм. Ще забравя за него.
Изнеси си живота... Таксито е вън...