Ти носеше ни усмивка,
ти грееше като звезда,
но сега, след като те няма,
и ние сме вече пълни
със страхотна самота...
Сълзите наши се редят
една до друга и над дълъг
път, но не можем да те върнем
и това е жалкото и лошото..
Обичахме и ще те обичаме...
Ти беше и ще си останеш
нашата малка звезда
и, макар и да те няма,
ние пак ще те пазим
в нашите сърца...
© Ребека Иванова Всички права запазени
"със страхотна самота..."
абсурдно е в контекста на произведението