21.12.2006 г., 22:07 ч.
Сбогом!
Моля този стих да не бъде оценяван.
С него искам да кажа сбогом на този сайт.
Поне докато не премине болката ми от една много горчива обида!
Отрониха кестени тежки и тъмни сълзи,
още топли и лъскави, се търкулнаха по паважа.
От какво есента тъй горчиво тъжи?
Кое от смълчаните голи дървета ще каже...
И заседнаха глухи и сиви, сърдити мъгли,
във косите ми вплетоха влажни пръсти, крадливи.
Как да вдигна очите си, в тях небето боли,
непрежалило птиците, дето от нас си отиват.
Черна угар, настръхнала, сякаш рана лежи -
преболяла от спомени бавно заспива земята...
Няма тук да се върна, след толкова много лъжи!
С тях и моите надежди за стих и за обич умряха!!!
© Йорданка Гецова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
удоволствие е да те чета...
-
Всички ние ти подаваме ръка:
-Върни се, остани при нас!
Остава да протегнем и крака
за да накажем наранителя от раз... -
Здравей мое мило другарче. Ето и моето ОТКРОВЕНИЕ за теб. Не се е раждала душа без порив и мечти. Искам да знаеш, че те почувствах близка още от първия ни разговор, достатъчно ми беше да видя очите ти, за да разбера колко си жива и истинска. Така както са живи думите ти, изтръгнати с много болка и обич от най-дълбоките кътчета на душата ти.. Но не разбра ли миличка, така се ражда красотата.., и нея я има благодарение на хора като теб. Без тях животът на този свят щеше да бъде ужасно грозен и неприветлив, безформен, пуст и неустроен. Знай, че трябва да ценим и обичаме душата на човека. В живота всеки има своя път и вървейки по него ние намираме себе си.. Грозни постъпки като тази, която те е наранила, само ни помагат да раждаме повече обич и да творим красота. Съпреживявам болката ти, защото ти си една малка частица от мен.. Вероятно си такава и за повечето хора, които си накарала да те обичат.. Помни , че има неща в нас, които никога не умират. Те се раждат с болката и красивото чувство на обич, оставяйки своята диря в нас, В ДЕНЯ КОГАТО ГИ СРЕЩАМЕ.
-
Дани, прегръщам те и с този жест ти казвам всичко!
Другото го знаеш!
/Прегърни щерката от мен/! -
Не бях чела нещата ти,но...ми навя /сигурно с тази Янтра/ такива сантименти-за хората,с които съм била в Търново,за прекрасните години на духовно израстване...Мисля,че знаеш,че имаш сили да си НАД!!!!Ще очаквам отново нещо твое да прочета!
-
Данче, какво става? Че не си ли разбрала такава постъпка само "налива вода в мелницата" на самовлюбени бай Ганьовци! Нима не си срещала още в живота си простаци, независимо дали са мъже или жени? Че защо обръщаш внимание на подобни утайки от нашето общество? Не запомни ли, че сайтът се нарича "Откровения"? Защо постъпваш като преди време - Александър! Моля те искрено - недей отстъпва пред простотията!
-
Благодаря на всички, които ми оказаха своята подкрепа. Може би нямаше да прочета всички окуражителни думи, ако не беше дъщеря ми, за което и благодаря много!!! Много силно ми се иска да има следващ път... Обещавам ви че ще има, благодарение на вашите топли думи! Може би ми е нужно време за да преглътна и забравя нещо, което ме огорчи силно, но ще бъда с вас! Благодаря ви от цялото си сърце!!!
-
Тук много хора ще прочетат това, мамо! Знам какво правех през това време, когато ти пишеше! Аз вече съм на 13 години и знам какво става покрай мен! Чувствам го, въпреки, че ти не искаш да ми го кажеш, за да не се чувствам зле... Недей, мамо! Знам, че не се отказваш заради мен, а заради някой друг... Моля те! Ти си ми казвала да не обръщам внимание на тъпите дето гледат да ме засегнат... Ето дойде и моят ред... Пиши!...Това означава много за теб!
-
Здравей!Не бях запозната с творчетството ти,но когато прочетох че си решила да ни напуснаш,проявих интерес и реших да прочета поне част от него!Това което прочетох ме накара също както останалите,да изразя почитта си към теб!Пишеш чудесно,в ОТКРОВЕНИЯ има доста добри творци,някой повече други по-малко,но ти си от тези който водят класацията на шестиците!Ако читателите не харесваха твоите стихове щяха ли да те оценяват толкова добре!Не мисли че наказваш един който те е обидил,напускайки ни,по-скоро наказваш стотици,които ти се възхищават!ОСТАНИ!
-
Привет, Албиция. Огорчението и обидата ще се стопят и ти отново като прекрасния цвят на албицията ще разцъфтиш и ще засияеш, ще видиш. Сбогом е крайна и силна дума, но пък ще я тълкуваме като "с богом..." напред, нали може
-
Албиция стиховете ти са чудесни.
Но ние трябва да се научим на кои обиди да обръщаме внимание и на кои не, нали така?Много звиси от това кой те обижда! -
Познато чувство. И аз не успях да надскоча обидата. Много хора си тръгнаха оттук наранени. И за жалост - все талантливи като теб. То е, защото сме се оставили на посредствените критикари да ни вгорчават живота, вместо ние да ги пратим по месторождение. Днес е свят ден и ако можеш - прости им - те не знаят какво вършат, нищо че си въобразяват, че седят отдясно на Отца. Ще съжалявам за стиховете ти, ако си тръгнеш завинаги. И ако решението ти е окончателно, бих желала да ми изпратиш по пощата информация къде другаде да те чета. Весели празници желая на теб и на всички, които те разбират!
-
мила Данче, познавам те и знам каква нежна и ранима душа си! стиховете ти са толкова прелестни, колкото и ти самата! не позволявай обаче думите и постъпките на глупаци да оставят отпечатък върху теб и красотата, която създаваш. защото ако на всеки ъгъл на Земята поставим по един глупак, пак ще има глупаци без ъгъл! да ги убием с мълчание. а на останалите да продължим да даряваме красота и обич! прегръщам те и се надявам да чета поезията ти тук, или другаде. важното е да не загърбваш таланта си заради дребни душици! те ще си останат такива.
-
Подкрепям останалите. Ти знаеш стойността си. А глупаци винаги ще има. Без тях животът ни ще бъде скучен.
-
Прекрасен стих Албиция,като теб самата!
Всяка рана боли отболява, нека и твоята заздравее и се върнеш отново!
Ти си истинска и богата душа!
И аз много харесвам стиховете ти и теб самата!
Прегръщам те! -
Ей, какво става тук?!?!?! Аз харесвам твоите стихове!!!
Доста хора казаха"Сбогом"!!! Нали доброто винаги побеждава!!! -
Разбирам те, изпитах също болка и обида в този сайт преди време.Не зная защо се получава така. Когато това премине, не поглеждай назад и ако имаш желание да пишеш тук, пиши.ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
-
Стихът е много, много тъжен. В този сайт прочетох, че тъгата е по-силно чувство от радостта... може би е така.Но именно тя ражда такива хубави произведения. По-тъжното ще е ако спреш да пишеш.
-
Погледни стихът си!Погледни го!Прочети го няколко пъти!Мислиш ли,че това е стих?!Не,това е част от душата ти и колкото повече пише един човек и излага своите мисли и чувства върху листа,толкова погледът на неговата душа става по-широк и по-красив!
Не се отказвай от това да пишеш точно тук!Не очаквай признания!Важното е ти да признаваш себе си,а похвалите са нужни само за самочувствието.Усмихни се и виж колко много хора държат на теб!Те не искат ти да си отиваш!Аз също! -
Ще се върнеш нали?...Ти помоли да не оценяваме този стих,аз ще му пиша шест,аз те моля да не се връщаш тук,така че за да ми го върнеш ..просто продължвай да пишеш,но тук.Сигурен съм,че си част от този саит и с каквото и да са те обидили ти си по-силна от това.
-
Тревожен стих, тревожни са и думите ти.
Нима има нещо което може толкова да те нарани, че да кажеш сбогом и на тези които те ценят, очакват и най-важното чувстват и изпращат към теб позитивни и положителни мисли.
Тъжно е това което става, много е болезнено.
Приеми моя поздрав и искренната ми усмивка към теб, дано те достигна. -
Много тежък и тъжен стих!!!
Не си отивай, Дани!!!
Може би ще си починеш малко и отново ще си тук!!! -
Недоумявам какво става... Защо? Стиховете ти носят толкова много сила, красота, успяват да докоснат душата! Понякога словесните удари нараняват, но не сме ли по-силни, не можем ли да ги преболеем!
Ценя те много! Прегръдки! -
Тъжен стих
Но не за сбогом, а просто ДО СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ, нали?!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И знам И разбирам
Бих искала никога нищо да не пиша.
Проклятие е....
и награда, защото се намираме.