Сърцето казва: "СПРИ!",
тялото шепти: "ВЪРВИ СИ ТИ!".
Обичам те, не мога да го скрия,
обичам те, ти знаеш за това,
но безразличен пак оставаш към мен и любовта!
Аз вече няма да те моля...
отивам си, не се опитвай да ме спреш.
Дълбоко ти ме нарани,
няма да забравя за твоите лъжи!
Помниш ли какво ми казваше преди,
как звездите сваляше с очи.
Обещаваше ми всичко ти,
а после какво: "УВИ!"
Ти ме искаше за тебе само,
Аз бях твоя, но сега казвам:
"СБОГОМ, НА ТЕБ И ЛЮБОВТА!"
От тебе исках само
ти да ме обичаш,
дадох ти огромна свобода.
Правеше каквото искаш,
а аз бях вкъщи пак сама.
Не може повече да е така:
аз да страдам по тебе в нощта,
а ти, когато искаш да се сещаш,
че и мен ме има на света...
Затова аз казвам ти сега,
дори и с огромна болка в душа:
"НЕ ЩЕ МЕ ИМАШ ВЕЧЕ ТИ,
КОЛКОТО И МНОГО ДА БОЛИ!"