Тъмнина... Плач... Голите стени
сега дори и те плачат с мен.
Голи са колкото моята душа,
ограбена в този греховен ден.
Защо дойде? Кажи ми...
Нима не отричаше ти любовта?
А осъзнаваш ли колко си грешал,
щом едва сега разбра какво е самота.
Всичко е загубено... няма спор.
А можеше да бъде различно,
но само с мечтите си останах,
колкото и да е прозаично. ...