по Реймънд Чандлър
Към Санта Ана духаше сироко.
Усещам поглед като хладна цев.
Безмилостен. До степен на жестокост.
А аз самата съм оголен нерв.
Ченге е, частно, и ще ме последва –
мъжът с излъчване на градски пес.
Очите му по шията ми лепнат
и май съм на погрешния адрес.
Дотолкова погрешен е, че барът…
препълнен бe с изискани мъже.
Жените – леки, знаещи, че чарът ...