Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
17.03.2007 г., 11:53 ч.

Сбогувам се с ехото на стъпките 

  Поезия
591 0 7
Вали бял пролетен цвят, и ме посипва.
Лалета цъфтят ненаситно червени.
В душата пролет неслучена рисува
тъга, но от любов и тя е красива.

Вървя по алеите на моите спомени,
мостът за влюбени днес е самотен.
Във Янтра не плуват бели самодиви,
вълшебният ключ е отдавна изгубен.

Накацали къщи, като птици в душата ми,
които ронят последни горчиви сълзи...
Аз се сбогувам със ехото на стъпките,
които целувах  с  влюбените си очи.

Сядам на масата, поръчвам от виното,
и отпивам сама спомените красиви...
Мечтано танго някога във сърцето...
танцуваш с друга в очите си влюбени.

Валят пролетни спомени, бели и чисти.
Ти танцувай, не спирай, любими...
Аз си отивам, с нея бъдете щастливи!
И пак да ги има,  белите трепети нежни!

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??