Сбогувам се със теб отдавна,
Сбогувам се със теб за н-ти път,
Сбогувам се със горест няма,
Сбогувам се... сбогувам се... сбогувам се...
А душата ми да каже сбогом НЕ ИСКА
И се запъва безпощадна,
И ме тормози, и притиска,
Сърцето ми облива в кръв...
И крещи от болката неистова,
Неискаща да стори път
На утешителното “Сбогом!”.
Как ли думите да проумее
Да я накарам искам аз
И колко ли сценарии безсмислени
Ще преповтарят “Сбогом!” във захлас?
Утешението от раздялата...
Накрая просто... ще те освободя
Завинаги от себе си...
Но как ли на моята душа
Това ще обясня... НЕ ЗНАЯ...
© Ивайла Славова Всички права запазени