След миг ще тръгнеш.
И ще се стопиш,
подобно на снежинка
във дланта ми!
След миг обаче...
Има време. Виж
дървото срещу нас,
с две черни врани.
Видя ли ги?
Красиви са, нали?
Не казвай, че са грозни!
И че грачат!
Не казвай нищо!
Зная как боли.
И как без сълзи
може да се плаче...
Поглъщам те,
без мисъл, без слова.
А ти си бледа.
Ти си снежнобяла.
По-страшно аз не зная
от това -
два дни любов,
три месеца раздяла...!
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени