Открих те, за да те загубя
и да горя в греха си зарад теб,
като че ли не можех да се влюбя
в човек, а не във кубче лед.
Предадох се на чувствата греховни,
със тебе бях от обич – запомни!
Сега сълзите ми така виновни
те моля - със целувка заличи,
но ти не чуваш моето ридание
и дрехите в ръка събираш,
ти сливаш се със моето дихание
и пулса на сърцето мое спираш.
Сега те моля – не оставай,
в живота ми ти цвят не внасяй,
надежди никакви не давай
и нищо с мене не понасяй.
Ще влея мъката си в тези думи,
че лесна бях и те загубих,
за мене те са кат куршуми,
че с тях и мене си погубих.
Върви си и не казвай нищо,
не ме целувай на вратата, входната,
защото, както минало предишно -
и ти си в тишината, гробната.
© Яна Всички права запазени