Сбогувам се със светлината.
Сбогувам се с нощното сияние.
Готова съм сега и мога
да си отида днес
без капчица тревога.
Бяла самодива бях в гората -
по девствени пътеки скитах.
Препусках с мустанги в тишината.
С цветя уханни косите си заплитах.
Пъстърва бях във водния поток
Привличаше ме царството подводно,
водата бе за мене друм широк
и плувах по течението свободно.
В гърдите ми тупти сърце на птица,
кръжаща над земи мечтани.
И вечер като мъничка царица
за миг се спирах със крилца в рани.
Неканен вятър се яви
разроши сплетените ми коси,
пъстървата със стръв подгони
и птицата прободе с остри клони.
Сбогувах се със светлината.
Сбогувах се с нощното сияние.
© Милена Захариева Всички права запазени