Сбогуване
Ти никога не ме напусна, град...
И аз не те напуснах като цвете,
което брани крехкия си цвят,
когато го настигнат ветровете.
И в дни на радост или пък в беда
(самият роб на чувствата си слепи)
съм крил сълзи, по-бистри от вода,
по уличките твои. Като в шепи.
Но стига вече... в делничния шум,
забързан след жена или идея,
животът, по-тръпчив и от куршум, ...