Става късно, отивам си вече.
Няма смисъл от „сбогом” дори
за раздяла в последната вечер...
Всичко свърши. Или пък... почти?
Става късно, кажи ми „довиждане”!
Или... не. Замълчи по-добре!
Няма нужда от думи безсмислени.
Но ела, прегърни ме поне.
Стана късно и ето, отиваш си,
само с поглед изпращам те аз.
С теб изпращам и дните, годните...
Тихо плача за сбогом без глас...
© Няма Значение Всички права запазени