На годината кокетна казвам сетно мило „Чао!“.

Нека спомените светнат, свити в пъргавото „Уау!“.

Ще будуваме с творбите и ще пеем от душа

за лъчите на мечтите и за всичките слова!
 

Дами, вие сте прекрасни! След разделите узнах,

че в очите ви опасни е танцувал тънък грях!

Този грях е моя муза, пред която съм момче

по една продрана блуза – под навъсено небе.
 

Бързо слагам си костюма. Сипвам вино като крал

пред последната си дума и миражи за морал.

Пия с моите другари от пенливото „Мерло̀“!

Нека утре ни завари – сбъднат, блянът за добро!
 

Блянът няма път и име? Питам се и аз защо.

Жив е лято, есен, зима! Той е вечно колело!

Греят дните достолепни като приказен медал!

На годината кокетна казвам цветното си „Чао!“.