Те си тръгват, събрани на ято
чак към другия край на света.
Този полет е счупено лято...
Ситни, остри стъкла самота
безпощадно се впиват в сърцето.
И боли от това.
Как боли!
Тишината повдига небето
и в порои тъгата вали.
Пак ще пламват утрата в червено,
но денят - той е малък и сляп.
Ще прелива нощта постепенно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация