Със синьото на слънчево небе
пространства чудни са очите,
със морското зелено на зениците
трептения изпълват мислите.
Косите ми са шеметни вълни
със пясъчни извивки на дъгата,
по дланите ми тръпнат ласки
наситени с копнежи и желания.
Намерих се на вятъра в крилата
разпалил хоризонта със горения
от шепот тих отпих зората
на своите сънувани видения.
© Евгения Тодорова Всички права запазени