Бледнее слънцето,
аз идвам с пуснати коси,
пристъпвам тихо в робата си бяла.
Целувка есенна,
два чифта питащи очи
и търсещите пръсти до премала.
Нощта бледнее
и пак се вдига мрак,
настъпва утро с обич нажежено.
Денят надзърта,
с дъх ме будиш пак...
дали бе сбъдване от Него подарено.
© Валка Всички права запазени