Eдна песен за двете най-красиви неща -
едно чувство и едно момиче,
към което изпитвах това чувство...

Далеч от мене си, защо така се получи?
Моя ли е вината всичко това да се случи?
Втори шанс дали ще имам тази грешка да поправя,
`щото колкото се опитвам, тебе не мога да забравя.
Пламъкът остава да гори във мене още
и не ме оставя дори да мигна нощем.
В моето съзнание отдавна си се вселила,
досега дори не подозирах, че има такава сила.
Щом затворя очи пред мен е твоето лице:
до тебе седя аз и докосвам твоите ръце.
Сън или реалност е, дълго време се чудя,
но ако е само сън, тогава дано не се събудя!
Можем да сме заедно само в моите сънища,
защото и двамата избрахме различни пътища.
Между нас вече общо бъдеще не виждам,
На този, които е до теб, във момента му завиждам.
Разхождате се заедно, той слуша твоя смях -
толкова исках да съм на негово място, но не успях.
Щом той е със теб може би е по-добър от мен,
може и аз да намеря друга като тебе някой ден.
Макар, че във това дълбоко се съмнявам,
защото всяка срещната със тебе аз сравнявам.
И знаеш ли какво разбрах: няма смисъл,
никоя друга няма да обсеби така моята мисъл.
Да можех само, скъпа, времето назад да върна,
какво не бих дал, за да те прегърна,
плавно твойто нежно тяло да обгърна
и дълбоко в твоите очи да надзърна.
Какво изпитвам исках да ти споделя,
от целувката ти укрилен да полетя.
Всичко давах аз за твоята любов,
да се боря и да споря за тебе бях готов.
Сам вървях по улиците, просто, за да те видя,
да зърна твоето лице и пак да те подмина.
сега разбирам какви глупости прави човек,
заради любовта, която го прави мек.
Но бях безсилен пред нея, тя просто ме надви,
не можах да устоя, момиче, ти ме подлуди.
С красота ме бе пленила, душата ми свила,
но не можех да те накарам да ме обичаш насила.
Всичко свърши вече, изпуснах своя шанс,
посвещавам сега на тебе този романс.
Дали въобще си струва или не - и аз не знам,
след тази песен отново ще съм сам.
Нищо вече не мога да направя,
грешките си не мога да поправя.
Ти си там, а аз съм тук,
аз съм сам, а ти си с друг!
Само миг отнема в някого да се влюбиш,
а после цял живот не стига да го забравиш.
Не можеш да разбереш какво става със тебе,
как едно чувство може така да те обсеби.
Искам името ти отново да произнасям,
тази самота не мога повече да понасям.
Сладникави думи, но това е, което мисля,
чувството към тебе живота ми осмисля.
Само за тебе аз копнея, за тебе се смея,
заради теб живота има смисъл, за тебе живея.
Господи, какво не бих направил за нея,
в моето съзнание тя е една приказна фея.
Нещо красиво и истинско исках да възпея,
но какво става с мен, момиче, ще полудея!
Не смея да лъжа, аз не мога да пея,
но сърцето си за тебе в песен исках да излея.
Няма съмнение, това е мое решение,
да направя по този начин любовното си обяснение,
за красивото чувство изказвам своето мнение,
а ти, момиче, ти си мойто вдъхновение.
За мен има значение пред теб да бъда честен,
с тези рими не целя да стана извествен.
Избора да напиша това никак не беше лесен,
но дано един ден заедно слушаме тази песен.

Има някои неща, за които просто не стигат думите.
Това, което изпитвах към нея, беше едно от тях.
Да, едно от тях!