megamax (НЯКОЯ)
24 13
7.05.2009 г., 5:28 ч.

Сценично 

  Поезия » Любовна
569 0 2

Като в театър сме -

                     аз и ти.

Всеки играе своята роля.

Аз - на жената, която уж

не желае мъжа,

ти - на мъжа, който уж

не поглежда към нея.

Като в театър -

на сцената на живота сме.

Ти - в своята роля

на строг и студен,

скривайки своя див темперамент

от мен, все тъй играеш - ден след ден,

                                  ден след ден.

Аз - в своята роля на млада жена,

обречена да обича някой друг мъж,

скрито поглеждам към теб

с плахата страст, с вечния страх,

че може би ще сгреша.

Всеки път все един и същ

епизод.

Аз и ти, ти и аз - двамата.

Без думи казваме всичко с очи,

без думи все разиграваме драмата.

И няма да има край този театър.

Една постановка играна един цял

                                                 живот.

Аз - в ролята на самотната млада жена,

ти - в ролята на един тъжен мъж.

© НЯКОЯ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не виждан самотна млада жена, освен ако не си решила да се замонашаваш...Ваше Благородие
  • Живота наистина е "театър".Опитвай с главните роли, епизодичните едва ли ще ти подхождат.Харесах... Поздравления!
Предложения
: ??:??