Веднъж, по улицата както си вървях
блестящи късчета видях!
Целите оваляни във прах!
Едва не стъпих върху тях!
Наведох се и ги събрах.
Почистих ги и ги залепих...
Погледнах ги и се изумих!
Кой бе дръзнал да стори това?!
Да счупи на дребно душа!
Да я захвърли в калта!
Опитвах се да я оправя със какво ли не!
Не става! Не и не! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.