Мечтите ми от времето износени,
тежат ми на сърцето безпощадно.
А кой съм? Принцът или просяка?
Значението в бездната пропадна.
Отиде си. Със цялото мълчание,
задръстващо с хлада си крясъци.
Белязан пак от хиляди ридания,
изплува споменът за „някога”,
Когато кротко, в моите обятия,
отпусната, намираше смирение.
Ала живота все търгува святото,
единствено за болка и презрение. ...