Защо се върна?Моля те,върви си!
Питаш простих ли?-Не,не ти простих!
Отдавна те задрасках от живота си,
а мостовете помежду ни изгорих.
Любовта се счупи.Много пъти я лепихме,
а ти я чупеше отново и отново,
но залепеното,то винаги личи си
и никога не може да е като ново.
Ти рушеше,аз след теб градих,
не остана вече нищо цяло.
Казваш друга си сега,но аз се уморих
не искай да започвам от начало.
© Владимир Божилов Всички права запазени