Счупи ме...
Но ти простих.
На парчета съм...
Но ги събрах.
Ще ги залепя...
Със злато,
да блестят!
Да помня,
че най-скъпото ми
същество
най-много ме рани
и най-силно ме боли!
© Людмила Данова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »