Така изписано лице,
очите - толкова красиви,
докосване от прелестни ръце -
достатъчно ли е да съм щастлива?
Мечтала съм за някой като тебе,
така пленяващ и специален,
заслепяващ всички покрай мене,
и най-вече болезнено скандален.
Мечтаех такъв мъж да ме забележи,
да ме поиска в неговия свят,
него да виждам през поглед премрежен,
секунди вечер преди да заспя.
Мечтаех, ала вече не разбирам
кое във мене надделява -
желанието точно теб да имам
или просто нещо, което да се откроява.
Виждам ли зад очите ти блестящи?
Усещам ли сърцето ти как трепти?
Или суетно влюбена в клюки крещящи,
доволна съм, че най-обсъжданият до мен стои?
Не знам защо се притеснявам
и твоята единствена причина да искаш да съм твоя
не е, че щастие ти давам,
а че щом си с мен, другите все повече за теб говорят.
Малка сделка на суетата,
за да сме от другите по-забележими,
а в мен за последен път се чуди душата
какво в мен ще диша, щом тя си отива.
17.06.2008г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева Всички права запазени