9.04.2025 г., 10:09 ч.

Себеоб(р)ичане 

  Поезия
302 3 31
Не поиска Луната посока –
ей я там, над върха бял виси,
озарява небето безоко –
не мислѝ, неин съдник че си!
Не мислѝ – само ти си безгрешник,
а е ближният дявол рогат
и не хвърляй сол в скръб безутешна –
ти осъждаш не враг свой, а брат.
Тя е там, но ще тръгне надолу –
неизменен е нейният път.
Хладен камък без собствена воля –
как обича вълната брегът! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??