Не ме интересуват хорските насоки,
сочат пръст, диктуват ти посоки...
Мислят възрастта за опит,
а в делата са небивал хобит.

Крият мисли в пущинака,
заговорничат в конака.
Собствена теория редят,
иронично групите делят.

Такива по-далеч от мен,
те са дръзки нощ и ден,
стъпките ми дебнат,
но в пръстта ще легнат.

Единак съм аз,
в независимост узряла,
безумно горда, и във сетен раз
сама със себе си - съобразява.

Единакът в трудности не тръшка крак,
бори се до болка, без да дава знак-
знае ли?!...дали, изобщо може?!
Предизвикателство е неговото ложе.

Не ме харесвайте, ако не щете!
Не чакам почит да ми отдадете.
Спомнете си, когато казвала съм правота -
Живота се живей със свобода!