yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
16.04.2023 г., 9:44 ч.

Себеубежище 

  Поезия
945 9 17

СЕБЕУБЕЖИЩЕ

 

Житото се рони сякаш златни капки.

Няколко милиона оскотели мравки –

алчни, настървени, черни и безверни,

с изтънели вени и с очи безмерни,

щъкат на пълчища, блъскат се, прескачат

голите стърнища – в опит да се смачкат,

До припадък крехки, силни до омраза –

голи, без доспехи – някой ни наказа –

дрънкаме окови – в кал и сред мъглица.

Аз не съм ни воин, нито пък царица.

Даже и под прицел мога да позная – 

месеното с трици, титрите за края.

Боже, изведи ни – лутахме се дълго

в степи и пустини, в гьолове бездънни.

Писна ми от драми – вечно разделени!

Как пък друго няма – плодове зелени,

чувства лековати, мисли неузрели,

сякаш сме примати – мръсни, озверели.

Като свещ покапва кротка светлината

и чертае бавно пътя през житата.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??