valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
2.10.2010 г., 23:35 ч.

Себеусещане в Атина или историята на едно емигрантство 

  Поезия
732 0 23

 

Мириша на загнило и на старо.

Бълхи и кърлежи са мое ежедневие.

Една звезда си имам - силна вяра.

Престоя си отчитам за падение.


Не съм критичен - просто съм реален.

През този век на техника напреднала,

аз мрамори и камъни търкалям

и стискам зъби, за да не побегна.


Езика не разбирам и не зная.

Мазолите убиват по ръцете.

И кучетата даже не ме лаят,

а нервите са корабни въжета.


Обноските са много принизени.

Жената е продукт и цел, и средство.

Мълча и не изказвам лично мнение...

Заспя ли вечер, плувам в свойто детство.


И нежно ме прегръща красотата,

от спомените детски съживена.

България чрез мене си поплака.

От мен не е обаче огорчена!

 

16 септември 2010 г.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??