valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
6.10.2010 г., 10:23 ч.

Себеусещане в Атина или историята на едно емигрантство 2 

  Поезия
663 0 7

Тук птиците не пеят като вкъщи,

а ме проклинат с някакво врещене.

Луната вечер също ми се мръщи

и вятърът като прокоба стене.


Когато слънцето протегне си лъчите

и по потта обилна ме познае,

обсипва ме с горещина сърдита,

за лунната сърдитост без да знае.


Единствен телефонът ме целува

със гласове, които си обичам,

но рядко мога с тях да си говоря.

Сълзите - непознати букви, сричам.


И Робинзон да бях, щях да загина.

Петкан отдавна вече тук го няма,

но той не е единствена причина,

щом мисълта вгорчава даже хляба.


Заложих си живота на лотария

за своето дете да спастря нещо.

Виновните пируват във България,

а ние сме догарящите свещи!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??