Суетна съм, когато иде реч за чистотата на душата.
Не казвам, че стерилна е...сред другите витае.
Не искам да изричам клетви на безгрешници,
самата аз греша и си прощавам. Простено и на Вас да е.
Гневя се. Макар, че този гняв обида е за гневните.
Стаен, прокрадва се през мислите, обходили пустините
в оазисен копнеж и тупва, като малко камъче на пътя,
що се движи колесницата на Зевс, готова стръкче да погази.
И алчна съм. Да имам светлина и звезден мрак,
лишен от шумно тракащите зъби на брътвежи, превърнали покоя ни в блян.
Да чуя, алчна съм свенлива истина в минутата разсъмване.
Тогаз невинното е радостно, защото погледа си с делника не е изплакнал. ...