yotovava (Валентина Йотова)
2640 22339
31.10.2024 г., 12:05 ч.

Седем крачки от една къса уличка 

  Поезия » Любовна
145 5 4

СЕДЕМ КРАЧКИ ОТ ЕДНА КЪСА УЛИЧКА

 

Ухае на препечен карамел,
косите ми са с цвят на тъмен кестен.
Не се запитах всичко ли си взел
от непредизвестената ми есен.

 

Пропусна ли разбудения град,
жужащ в бетоновите си зандани?
Ти знаеш – няма връщане назад.
Завърнеш ли се – трябва да останеш –

 

при първата поникнала слана
по ръбчетата на тревите летни.
Сравняваш ли я с любеща жена –
загадъчна, лъжлива и кокетна?

 

Тя крие жило в сребърния скреж,
не го е усещаш и разбираш късно,
че нямаш сили повече да спреш
измамата, че с нея ще възкръснеш.

 

Търговците предлагат бърза смърт
в разпукания ирис на тъгата,
причакват те на всеки кръстопът, 
с кесийка, пълна с топли аромати.

 

Ще завали в неделя – може би,
студът ще стърже с нокти по стъклата.
И мисля си, че най-щастлив си бил,
когато бях напълно непозната.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??