Седемднeвно сиво

25.05.2006 г., 22:13 ч.

Поезия

641 0 3

Там съм... между бездни празни,
между вечното добро и зло,
с поглед някъде в безкрая,
знам че всичко е едно.

Дъжд вали дори и в рая,
а тук е сив, убито сив,
безразличен към цветята,
нехаещ за живота див.

Седем дена в сива гама,
седем ярки светлини,
ако можех булото да вдигна,
щях да ги съзра, уви.

Само че боли ужасно,
душата ми раздира се на две.
Във този свят е твърде тясно
за слънчевите върхове.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.