Horizonta (Емо)
28 245
13.11.2007 г., 14:40 ч.

седя срещу слънцето... 

  Поезия
1432 0 6

 

 седя срещу слънцето...

 

Седя срещу слънцето

и разлиствам спомени -

веселите, тъжните,

уморени от времето.

 

От времето изтънели,

но все тъй ярки,

все тъй непобедени,

все тъй жарки...

 

От прахта побелели,

но все тъй видими,

от времето отдалечени,

но все тъй близки.

 

Седя срещу слънцето

и разлиствам спомени,

откакто бях зрънцето,

до днес, до тези дни.

 

Седя срещу слънцето

и си мечтая

времето да ми даде още време,

а аз ще го превърна в спомени.

© Емо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А това много ми хареса.
  • Благодаря,Маги,Благодаря,Валентина,Благодаря,Зузка,Благодаря,Елена.Благодаря Ви Момичета!!!!
  • Необичайно, самобитно, мъдро ... Ех, дано
    "времето да ми даде още време,
    а аз ще го превърна в спомени."
    Дано ! Хубаво пишеш ! Превърни времето в стихове !!! Поздравления !
  • "От времето изтънели,
    но все тъй ярки,
    все тъй непобедени,
    все тъй жарки..."

    Прекрасно стихче!6+
  • Оригинално!Браво!
  • Много е хубаво, много.
    С обич за теб и спомените.
Предложения
: ??:??