23.10.2007 г., 13:53 ч.

Сега 

  Поезия
5.0 / 11
776 0 22
В небивало бродирах дните си,
един след друг... все по-вълшебни,
картините превръщах в истини,
мечтите - в сбъдване за тебе.
Ухание на влюбване разпръсвах
и ароматно те обричах да си мой,
предели и последици разкъсвах
със вярата, че може би си... ТОЙ.
Прекрачвах всичко, себе си прекрачвах,
за да летя с накъсани криле,
сега съм неудобна, неудачна...
С очи ме търсиш... моля те, недей...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Предложения
  • Камбанен звън прогони тишината, неделя, ден Господен беше днес – старица креташе във ранината, живот...
  • Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
  • Искаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...? Озърни се - светът в лудостта се оглежда. Слепец е ви...

Още произведения »