23.10.2007 г., 13:53 ч.

Сега 

  Поезия
5.0 / 11
777 0 22
В небивало бродирах дните си,
един след друг... все по-вълшебни,
картините превръщах в истини,
мечтите - в сбъдване за тебе.
Ухание на влюбване разпръсвах
и ароматно те обричах да си мой,
предели и последици разкъсвах
със вярата, че може би си... ТОЙ.
Прекрачвах всичко, себе си прекрачвах,
за да летя с накъсани криле,
сега съм неудобна, неудачна...
С очи ме търсиш... моля те, недей...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Предложения
  • Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
  • Любовта ни удари се в тъмния ръб на времето, странно замръзнало и хладно се гледахме, обърнали гръб ...
  • Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...

Още произведения »